Младежко архитектурно ателие в Габрово

Младежко архитектурно ателие ще предложи трансформация на сгради и пространства в Габрово

By Desi, 11.11.2017

В Габрово се проведе младежко архитектурно ателие с участието на студенти по архитектура от Париж и София и студенти от Технически университет – Габрово. По покана на Община Габрово младите хора заедно със своите преподаватели работиха в рамките на една седмица по темата „Трансформация на сгради и пространства в Габрово“. Повече за инициативата ни разказаха Цветелина Даскалова – архитект и преподавател в Архитектурния факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София, Джонатан Брутер – архитект и пейзажен дизайнер, преподавател във Висшето училище по архитектура – Париж – Ла Вилет (Ecole Nationale Supérieure d’Architecture de Paris La Villette – ENSAPLV), Мария Лопес Диас – архитект, от Аржентина, също преподавател във Висшето училище по архитектура – Париж – Ла Вилет и Цвета Кирова – архитект, живее в Париж, експерт към Националната агенция на Франция, свързана със запазване, разработване на концепции на регионално ниво и на сградно ниво; представител на дружество „Цветоскоп“, което е създадено с цел връзки между Франция и България, свързани с устойчиво развитие на територията и нова архитектурна среда.

 

Въпрос:
Как избрахте Габрово за място и тема на младежкото архитектурно ателие?

 

Цвета:

Всъщност Габрово ни избра! Миналата година по това време направихме първия уъркшоп в същия екип, който виждате тук – това са Висшето училище по архитектура в Париж – Ла Вилет, УАСГ в София и в случая беше Техническия университет в Пловдив. Тази първа стъпка беше подкрепена от Община Пловдив и ставаше въпрос за преустройство на фабриките в тютюневия град Пловдив. Направихме в пресата доста презентации и работихме по това ателие шест месеца, от които четири дена на място, както сега се случва в Габрово. Работата позволи на студентите да се потопят в градската среда. Към урбанистичната разработка бяха включени кино „Космос“, имаше и други обекти освен тютюневия град, но целта беше да накараме младите хора да помислят как да трансформират сградите на някогашните фабрики, които в момента не функционират. По същото време Община Габрово ни покани да направим подобен семинар в града, като се използват силните страни и опита, които натрупахме от организираното ателие в Пловдив.

 

От Общината се свързаха с нас и казаха, че имат желание да обсъдят заедно с младите хора какво се случва в Габрово, че тук също има голям парк от фабрики. Получихме покана от местната администрация да проведем студентското архитектурно ателие в Габрово и всички заедно да разработим една нова урбанистична и сградна концепция за визията и туризма на града. Арх. Мария Лопес Диас, която е преподавател във Висшето училище по архитектура в Париж – Ла Вилет, също беше част от екипа, който работи в Пловдив. Групите, които участват са доста големи. От Франция са 30 студенти с двама преподаватели, по същия начин беше и в Пловдив, от УАСГ са 7 студенти и 6 от ТУ – Габрово. Това ни позволи да разработим смесени групи, като има повече от 10 националности от три континента: Южна Америка, Европа и Африка, т. е. студенти от Уругвай, Япония, Италия, Испания, Алжир, Франция, България.

 

Всички те ще работят заедно, целта е да се направят екипи от по 6 души, които да разработят тяхното виждане за градоустройството на Габрово и на отделните обекти, които са ни посочени от Общината. Единият от обектите е свързан с трансформирането на фабрика „Успех“, другият е помощното училище „Николай Палаузов“, третият е парка с Летния театър и четвъртият обект е мястото, където се е намирала фабрика „Принц Кирил“, т.е. ние имаме четири зони в града. От Общината предложиха студентите да разгледат града и да се запознаят по-обстойно какво се случва в тези точки. А ако решат, че има места, на които трябва да се обърне по-сериозно внимание, студентите могат да поискат кадастралните основи на тези места, като от общинската администрация обещаха да им съдействат, за да се получат интересни разработки.

 

Първото ни посещение в Габрово беше през февруари тази година, след участието ни в Пловдив. Тогава дойдохме с Мария Лопес Диас, запознахме се с кмета Таня Христова и нейния екип, уточнихме кои ще са местата в града, върху които ще се правят педагогическите разработки. През септември тук дойдоха Мария Лопес Диас и Джонатан Брутер, който също е архитект и преподавател във Висшето училище по архитектура в Париж – Ла Вилет, за да получат от Общината кадастралната основа на всички тези обекти, да се запознаят по-добре с града и да вземат снимков материал. Събраната информация Мария и Джонатан включиха в педагогическата програма, като по проекта се разработиха точно определени задачи. След като проектът беше представен в началото на октомври пред френските студенти, паралелно и пред студентите от УАСГ в София, от Франция се записаха 30 студенти, а ние бяхме предвидили 18. От УАСГ се включиха 7 студенти. Участниците са различни от ателиетата в Пловдив и Габрово. Има само няколко от тях, които за втори път участват и които миналата година са били в Пловдив, но повечето студенти са нови.

 

Въпрос:
Мария и Джонатан, какви са първите Ви впечатления от града и визията му от първото Ви посещение?

 

Мария:

Като пристигнах в Габрово, не дойдох като турист, а като преподавател. Визията ми за града, възприятието ми за него и там, където се насочи погледът ми, е възприятието ми на архитект-професионалист и педагог. Затова първото нещо, което ще кажа това е визията на реката спрямо Габрово.

 

Джонатан:

Моето първо впечатление от града е огромното богатство и наследство от сграден фонд. Когато говорим за този сграден фонд, това не са само фабриките, които според мен са изключително много и изключително интересни. Това също са всички сгради, които са от времето на социализма – площада, сградата на Общината, жилищните сгради около реката и реката разбира се, както Мария каза. Впечатлен съм и от природните дадености в Габрово. За мен са много важни парковете, гората и архитектурните селца като Боженци, в което сме настанени.

 

Въпрос:
Какво се промени и дали нещо се промени в професионалния ви поглед към посочените четири места, за които ще предложите трансформация, сравнено с първите ви впечатления от града?

 

Джонатан:

Габрово ни интересува не като отделни обекти, на които ще обърнем внимание, а като една цялост – като град, регион и култура. Особено внимание искам да обърна, че това архитектурно наследство или природно наследство не може да се разглежда на парче, а трябва да се разглежда като едно общо звено.

 

Мария:

За нас впечатленията, за които говорихме през тези пет дни, ще трябва да бъдат превъплътени в един общ проект и след това да се насочат към тези сгради – четирите обекта, които Общината ни предложи. Ние се опитваме максимално да изчерпим впечатления от различната визия на нещата, за да може да придобием максимално добро възприятие, което да ориентира след това визията към отделните аспекти във всяка една от сградите или обектите, които са ни дадени.

 

Цветелина:

Не идвам за пръв път в Габрово и моята гледна точка е много по-различна от тази на един турист. Тя е по-скоро като на жител на тази държава. Така че, един страничен поглед, какъвто е в момента на нашите гости от Франция, е по-полезен, заради различната гледна точка, която те имат и от която те стартират.

 

Въпрос:
Според вас дали ще е по силите на Община Габрово да трансформира обектите по предложените от вас идеи или ще е необходимо включване на усилията на местна общност и национално финансиране – в смисъл подкрепа от държавата?

 

Цвета:

Ние сме тук, защото мислим че всички общности трябва да се съчетаят – гражданска, професионална, местна власт и фирмите, които са в града, региона и страната. Смисълът на тези ателиета е да се видят какви са условията, в които може да се реализира трансформацията на сгради и пространства. Условията не са само финансови. Естествено, ние като българи знаем колко е трудно да се финансира промяната на тези обекти, но ако няма общност, която да се впише в тези проекти – местна и гражданска общност, ако няма млади хора, които да искат да работят по тези проекти, ако няма специалисти, които да променят законите, които са за опазване на паметниците и трансформирането им в културни обекти днес, затова мисля че този тип ателиета могат да помогнат за тази връзка между всички участници в общността. В момента, за да се случи тази връзка с гражданската общност, ние разчитаме изцяло на Общината, защото студентите са дошли, младите хора са се запознали, те работят заедно, ще направят предложения, които ще се случат, но трябва да се представят и на гражданската общност. Очакваме, че ще може да популяризираме с изложба или платформа всички проекти, които са създадени, за да стигнат те и до собствениците на фабрики, и до гражданската общност в Габрово и до Министерството на културата в София, за да може законодателната система да позволи разработването им и довършването им като проекти.

 

Мария:

В днешната ера, в която информацията бързо и лесно се разпространява, ние като професионалисти трябва да отчетем един друг елемент, който е много важен. Това е, че има нужда да се потопим в средата, в която ще работим. Използвам случая да благодаря на Общината и на всички партньори за участието в такова събитие, което позволява на студентите да бъдат поставени в професионална среда. Това ще позволи на нашите студенти, които са външни наблюдатели, тази връзка с българските студенти от УАСГ и ТУ – Габрово, за да могат да разберат какви са истинските проблеми и нужди на място. Гражданите трябва също да бъдат включени в това събитие. Според нас това е една част, която не може да бъде отделена, а трябва да участва в процеса още в началото на разработките на проектите, а не в техния краен стадий преди реализация. Това е съвместна работа на граждани, държава, местна власт, местна общност, университети, защото за да се трансформират тези пространства са необходими усилията на всички още в началото на разработката, а не след като професионалистите са дали вече своето предложение и решение. Диалогът между и с хората е най-важното.

 

Джонатан:

За нас този проект е важен, но е важно да се отбележи, че това също е и педагогически проект, а не само общински. Според мен Габрово може да бъде съпоставено като проблематика и с много други чуждестранни градове, които са изправени пред същите предизвикателства, особено когато говорим за спирането на индустрията и превръщането на този сграден парк в необитаемо пространство, което не се използва за нищо.

 
 

Въпрос:
А кои са тези чуждестранни градове?

 

Джонатан:

Те не са само в Европа, не са само във Франция като Сент Етиѐн (Saint-Étienne), а се срещат в Англия – Манчестър, в САЩ.

 

Мария:

Пловдив е в същата ситуация, само че мащабът е различен. Тук в Габрово може да сравним мащаба с тези големи индустриални центрове, които са в чужбина като Манчестър, които имат същата проблематика, но вече са помислили как да се случи трансформацията, какви са финансовите и социалните проблеми, за да се случи.

 

Джонатан:

Първият въпрос, който си задаваме след като направим една първоначална характеристика на проблемите, това е как тук в гражданската общност на Габрово ние ще можем да впишем тези проблеми, които са и международни, как това нещо ще бъде отчетено в Габрово. За нас частичния отговор това са студентите, защото те със своя външен поглед и динамичност ще могат да направят предложения, които може би в началото ще изглеждат хипотетични, нестандартни и прекалено неприложими. Но истинският въпрос е как после между тези предложения, които са педагогически и нестандартни ще се случат нещата на място. Затова за нас е важно какво Габрово ще направи това да се случи. Габрово като цяло – не само Общината, но и хората, професионалистите, фирмите, всички.

 

Цветелина:

Като продължение на думите на Джонатан искам да кажа, че за мен като преподавател, както и за УАСГ, е много важно това сътрудничество между студентите от различни държави. Тази екипна работа, която те в момента реализират, е важна за изграждането им като бъдещи професионалисти. Тези умения, които те ще усвоят през дните от архитектурното ателие като работят със студенти от други държави, ще им дадат възможността когато станат част от живота на този град или на други градове в България, да могат да приложат идеите за съвместно сътрудничество и за един по-глобален поглед върху нашите локални проблеми, които имаме. Обучението по архитектура в България е доста по-технически насочено, докато обучението във Франция е на едно по-концептуално ниво и именно в съвместната работа между българските и френските студенти те биха могли да се срещнат по средата на пътя и да обменят идеи както на концептуално ниво по отношение на българските студенти, така и френските студенти има какво да научат от нашите по отношение на реализацията на тези много хубави идеи.

 

Цвета:

Ние разчитаме на медиите, които могат да ни помогнат в свързването с хората, фирмите и общността, освен Общината, с която работим без проблем. Нашата амбиция е в края на януари, когато всички проекти ще бъдат разработени, предложението ни да не остане само с уъркшопа и създаването на проекти между училища, които после да бъдат изложени в някаква зала, в която никой няма да ги види, а да се направи връзка между общността, т.е. това което Мария каза. Искаме да създадем интернет платформа, да се направи една книга за Министерството на културата на България с трансформацията, която вече се е случила в два града – Пловдив и Габрово, които са два града с едни и същи проблеми и които ще бъдат илюстрирани с примери за градове от чужбина, за да видят хората, че това не е само наш проблем, а е проблем и на други хора, на които се е случило и че може да намерим решение. Медиите за нас са много важни, защото те са връзката между общността, специалистите и гражданското общество.

 

Въпрос:
А в Пловдив вече случват ли се трансформациите, т.е. предложението, което вие вече сте направили, започнала ли е Община Пловдив с подкрепа било от държавата, местната общност или частния сектор да работи по него?

 

Мария:

Проектите бяха много добре приети от страна на специалистите, говорим за архитекти, общество и общността от специалисти, но връзката с гражданите не беше достатъчно популяризирана в медиите и това не даде много голяма директна връзка с гражданите на Пловдив.

 

Въпрос:

т.е. в Пловдив са на идейно ниво. Това, което те са получили от вас като предложение за трансформация на техните обекти и места, е на идейно ниво как да се реализира. Каква е личната връзка на Джонатан с Габрово и как той разбра за нея, т.е. историята за неговото семейство и фабрика „Принц Кирил“?

 

Цвета:

Това е абсолютен хазарт, случайно стана цялата връзка между нас. Първо, връзката стана професионално между мен, Мария и Джонатан – ние тримата сме архитекти и тримата работим в Париж. Попитах го дали познава България и той отговори „Да, баба ми е от Русе“. Казах му, че ще работим в град, който се казва Габрово, като задачата ни ще бъде трансформиране на сгради. Тогава Джонатан ми каза, че някой от неговата фамилия също е имал индустриална сграда в България, но той не знаеше в кой град се е намирала. Помолих го да провери кой е градът, в който неговата фамилия е имала такава фабрика, като лично аз тайно се надявах, че това ще бъде Габрово, но не му го казах, за да не го подведа. Джонатан се обади на брат си, който е по-наясно с фактите от семейната история и отговорът беше „Да, това е Габрово.“ За мен това беше една много хубава случайност, която ще ни даде сила, защото личният момент е много силен.

 

Въпрос:
Джонатан, а каква точно е връзката ти с фабриката „Принц Кирил“?

 

Джонатан:

Създателите на тази фабрика са тримата братя на моята прапрабаба по бащина линия. Те са били трима братя и три сестри, доколкото знам, като тримата братя са били основатели на фабриката, но семейството е отгледано в Русе. Братята са решили да дойдат в Габрово в началото на ХХ век. Другата интересна история или връзка, е че открих, че бащата на световноизвестния артист Кристо е работил във фабриката като инженер, после е основал своя по-малка собствена фабрика, която по-късно е била национализирана също. Аз бях доста изненадан да науча тези факти, тъй като съм почитател на изкуството на Кристо. Баща му е бил инженер-химик и е открил специфичен процес как да се изпират текстилните изделия.

 

Въпрос:
Метафорично казано, какво е „лицето“ на Габрово?

 

Мария:

Да открива.

 

Джонатан:

Това е един много уникален град и трябва да се разглежда като такъв, какъвто е – много уникален град.

 

Цвета:

Река от възможности.

 

Цветелина:

Спокойствие.

 

Младежко архитектурно ателие в Габрово

От ляво надясно на снимката: арх. Цветелина Даскалова, арх. Цвета Кирова, арх. Джонатан Брутер и арх. Мария Лопес Диас